-А бе, кво
се занимаваш с политика. Дай за друго да си говорим..- ми каза един приятел. И
може би, наистина имаше право...
Събрали сме
се, денят е слънчев. Има материал за пушене. Биричката- в ръката. А аз, стоя и
говоря за политика. Тогава смених темата, защото реших, че е прав. За какво ни
е на нас да говорим за политика. Какво разбираш ти от политика? Задавах си
доста въпроси от тогава. Някои си изясних, а други не. Но едно стана ясно,
трябва да говорим за политика.
От доста време
в обществото се насажда, че хората трябва да говорят само за онова от което
разбират. До тук добре. Че трябва да се информират и после да дрънкат, а
най-добре е да си пийват биричката, уискенцето или каквото там си пийват и...
да си траят.
Говорим за
политика само пияни. Само тогава, когато на следващата сутрин станем и си кажем:
„Повече няма да пия!”. Само тогава! На следващата сутрин, рядко си спомняме
темите на разговор. Не... естествено, че не! Помним, че сме се напили, че сме
спорили с някого за нещо. А-а-а, да- за политика! И това е всичко. Време е да се занимаем с махмурлъка, работата,
колегите, децата, любовта...
А защо не говорим за политика? Та нали от нея
зависят повечето неща! Нямам работа, ама не трябва да говоря за политика,
защото нищо не разбирам. Да, лъжете ме, а аз ще се правя на тъп и ще ви вярвам.
Няма проблеми, изобщо даже!
Може нищо
да не разбирам, ама от няколко годинки имам интернет, а там всичко си пише. Стига
да искаш да го прочетеш... И лъжите ви са изтипосани и бъдещите ви планове
присъстват и безумните ви изказвания, също са там. Даже неспазените ви обещания
висят нейде из огромното виртуално пространство, а вие ги прочитате от време на
време и се подсмихвате... мамицата ви!
Може ли
държава, в която има медии, има свободен интернет, има свобода на словото,
хората свободно се разхождат из улиците, да „царува” пълно безхаберие?!
Да ми стои,
там нейде, един господин и да говори, сякаш няма завършено начално образование,
а ние да си траем- нямало смисъл. Да, скоро време може и да няма смисъл. Дано
пак нищо не разбирам...
Смешно им е
сега на всички да слушат старите изказвания на Георги Димитров. И на мен ми е
смешно. А сега се заслушайте в тези на Борисов...и?!
Само да
стане ясно, не подкрепям нито един от всички български политици. С удоволствие
бих дал родината под наем, да ни я поуправляват от друго местенце! Се ми е
едно! Само не нашенци!
И така...
нека говорим за политика. С мълчание няма да стане. Вижда се по последните
25-30 години. Нека говорим, май само това ни остана.... Наздраве!
