вторник, 16 октомври 2012 г.



„За последните 100 метра на една голяма улица и нещата, които се случват там”




Има едно място в София, което е пропито с афиши. Един приятел вчера дори го определи като българския „Broadway”. Разположено е между две от най-посещаваните централни нощни средища- Градската градинка (известна като «Театъра») и градинката на Кристал.

Това е улица Г.С. Раковски, известна със старото си име- «Раковска». По цялото си протежение- от улица Козлодуй, чак до братята Георгиеви, улицата е обсипана с театри, читалища, учебни заведения и други култирни обекти...

Разхождайки се по нея е невъзможно да не забележих стотиците афиши, но в множеството е лесно да пропуснеш по-малките, но все пак интересни заглавия. Сигурно цял месец няма да стигне на човек да успее да отиде на всичко случващо се по тази тъй прекрасна улица.



И тъй като в хаоса се ражда ред, хаотично ви предлагаме няколко неща, коието можете да посетите в рамките на деня, седмицата и месеца. Някои от тях интересни- други не толкова, но кои сме ние да съдим...?

Първо впечатление ни прави «Чешският център», разположен близо до пряката на «Раковска» с «бул. Цар Освободител». Там месец октомври е много наситен. Поради спонтанността на статията, не успяхме да уловим с най-добро качество афиша, но се постарахме поне да го опишем четливо.

Можете да стартирате още на 16-ти със «Страници на световната литература», при това безплатно. От 17-ти до 20-ти можете да проследите международния анимационен фестивал Golden Kuker”.

Освен това до 30-ти можете да посетите изложбата на Иржи Тин, куратирана от Ондржей Хробак, която е част от фестивала Sofia Contemporary.




Ако се спуснете на 100 метра надолу към пресечката с улица „Аксаков” ще забележите малкото, но много дейно читалище „Славянска беседа”, където днес 15-ти ще можете да посетите честване на 10-годишнината на издателство „Св. Климент Охридски” и списание „България- Македония”, входът е свободен.

Не пропускайте и театралните постановки в „Театър Българска Армия”, наричан още „Армията”, където от 16-ти до 20-ти ще можете да видите „Секс, наркотици и рокендрол”, „Кръщене”, „Откат”, „Евгени Онегин” и „Магията на Ненчо”, в този ред.


А след това най-добре хващайте шапките и...





петък, 21 септември 2012 г.

Една седмица в София



За китайското посолство,
норвежкото кино, бутилките с уиски и един неспирен фестивал”
(или една седмица в София)

Денят е понеделник, София.
Часът- някъде точно след края на работния ден.

От всички пукнатини на града изпълзяват фестивалните хора. Някои отегчени, други ентусиазирани, всички вадят телефоните и уговорките започват.

Часът е 7.
Пристигаме в подножието на телефонната палата, където ни очакват хората „Без граници”- музикален проект, състоящ се от фотографска изложба, документален филм и джаз, много добър джаз! 
На входа ни посрещат с уиски... „мерси, а може ли още едно?”. Разбира се! Филмът е малко суховато направен, но интересен- информативен, въобще с уискито добре са го измислили. Фотографиите- добре. Джазът- на световно ниво. Може да се види до 23-ти септември.


На излизане грабваме едната бутилка „марково” уиски и изчезваме. Вечерта е пред нас. В Арт-хостела има парти, също така и в Летния петък. В общи линии няма никакъв начин да обиколим навсякъде, а и кой ли може...?

Вторник... фестивалът е непрестанен. То не е Народният театър, то не е Кристал... заря, слънце, ветрове. Времето се сменя непрестанно- хората не. Едни и същи физиономии. А в новия Алкохол свири група Rebelites, и регето е без пари- почти.


Центърът на София се е превърнал в един неспирен фестивал. Ключовите места са няколко. Порочният кръг е напълно затворен, а магазинчето на Раковски- винаги пълно.

Сряда вечер си тръгваме от Бг Бара, решени най-накрая да поспим. Уви, съдбата е решила друго. На входа на бившето китайско посолство две момичета упорито се опитват да влязат вътре, твърдейки че едната от тях е дъщеря на Цеко Минев. Охраната се обажда на шефа, изчаква инструкции и се извинява- резервация направена няма.

Затова пък... ние ги познаваме и тръгваме към 365, със същия успех можехме да отидем в Бар Бар, в Клуба на архитектите или на още поне 30-ина места. Клубът е добър, още повече, когато „дъщерята на Цеко” познава собствениците. Уви- тръгваме си бързо, спи ни се.

Четвъртък- ден за култура. Отиваме на откриването на фестивала „Северно сияние”. Той ще ни радва 10 дни, докато в Москва, например тече „Арт парк Москва”. Фестивалът за скандинавско и прибалтийско кино започва с филмът „Да захапеш кокала”- определено филм, който си струва да изгледате. След филма виждаме, че кинозалата е наполовина пълна, млади и стари са щастливи. Норвежците знаят как да правят филми- идете и вижте!


Петък... ракия и рап на обяд, а денят едва започва...
Ге З

вторник, 11 септември 2012 г.

Въздухария 2012




Гледай нагоре
(или как се лекува киселизъм с летене) 

Народно веселие, летящи хора, резервни парашути, огън, музика, литература, мистика и фалафели... и то какви!

След разполагането на палатките се оглеждаме, сцената в небето е нещо средно между междузвездни войни и карнавала в Рио. Разхождаме се, за да се запознаем с кемпа, фестивалът се простира на две поляни. Навсякъде е пълно с табели „Гледай нагоре” и хората са прави, какво можеш да постигнеш, ако постоянно си забил нос в земята.

А хора има всякакви- юпита, хипита, псевдо хипита, хипстъри и разни други неопределени породи летящи хора, които чичко Ной е събрал под небето в Сопот, под строгия поглед на татко си Вазов, но едно и също се чете в погледа на малки, стари и деца- гледай нагоре и не унивай!

Докато хапнем от невероятните фалафели и се обърнем, за да ни изстискат фреш от грейпфрут, виждаме че е започнало да се свечерява, а от приказната сцена зазвучава саундчек.
Звездите започват да греят по-силно и заедно с мистичната мастика на кака Мая се просваме пред сцената, където хората вече започват да се събират.
Час по-късно се разнася „Облаче, ле бяло”, изсвирено във фънки-фолк вариант и малко хорце се извива пред нас. Групата се нарича „Тактика Еклектика”, не сме ги чували преди, но не след дълго различаваме Мирослав Морски от Джанго Зе, който се е завърнал с новия си проект от варненски и софийски музиканти- хич не е зле.

След Миро зад пулта застава Ванката, който разцепва системата... нищо, че става 4, някакви французи ни разказват, че са дошли чак от Лион, за да видят фестивала (е,после разбираме, че освен това са решили да организират парти до Панчарево с 3 TIR-а), става 5... най-накрая музиката и мастиката свършват. Хората се разотиват в танцова стъпка, момчето има талант, определено. Ще се спи леко.

Нов ден... уоркшоповете се раздвижват. За всекиго има по нещо. Кунг-фу, рейки, масажи, чай масала, ходене на въже, въртене на всякакви всевъзможни неща. Летене няма да има- вятърът е кофти.

Хората се заемат с онова, което правят най-добре, почиват си. Бирата е 2 лева, но ако си запазиш чашата- цената е 1,50. Обикаляйки стигаме до лифта. За 6 лева се качваме горе. Определено струва повече от 6 лева, горе можеш да видиш цялото равно поле, а пейзажът е почти лунен.

Пак вечер. На сцената излизат Оратница, заедно с Две гайди и части от Кайно Йесно Слонце. Огън, гайди, танци. Всенародно веселие. Всички са протегнали ръце към звездното небе, а то им отвръща с лунна усмивка.
Ха ХА ХА ИмПро театър помагат на момчетата да си починат, като изземат сцената за час. Оратница и Dj Ihoo довършват вечерта, като не оставят нито един човек да си тръгне от пред сцената. Накрая долитат сопотските феи и отнасят всички по палатките.

На третия ден се натъкваме на Дими и потрошената Вики, които ни разказват за падналия парапланерист, чийто резервен парашут са успели да видят, за лекото произшествие на Вики, която пак се е надценила с лонгборда и разни други интересни неща, с които няма да ви занимаваме.

Група Булгара (евала!), dj Jaya и dj mrSmiff затварят третия ден на фестивала.



Който летял- летял, а останалите ГЛЕДАЙТЕ НАГОРЕ!



П.С към организаторите:

Справили сте се прекрасно, моля давайте все така. Фестивалът Ви е повече от фестивал, той е едно настроение, което ще помним дълго време.



Фотографии: Мая Златкова и Александра Маркова (дълбоко й се извинявам за пропуска)
Текст: своеобразен микс от фестивални афоризми




 






  

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Да говорим!


            -А бе, кво се занимаваш с политика. Дай за друго да си говорим..- ми каза един приятел. И може би, наистина имаше право...
            Събрали сме се, денят е слънчев. Има материал за пушене. Биричката- в ръката. А аз, стоя и говоря за политика. Тогава смених темата, защото реших, че е прав. За какво ни е на нас да говорим за политика. Какво разбираш ти от политика? Задавах си доста въпроси от тогава. Някои си изясних, а други не. Но едно стана ясно, трябва да говорим за политика.
            От доста време в обществото се насажда, че хората трябва да говорят само за онова от което разбират. До тук добре. Че трябва да се информират и после да дрънкат, а най-добре е да си пийват биричката, уискенцето или каквото там си пийват и... да си траят.
            Говорим за политика само пияни. Само тогава, когато на следващата сутрин станем и си кажем: „Повече няма да пия!”. Само тогава! На следващата сутрин, рядко си спомняме темите на разговор. Не... естествено, че не! Помним, че сме се напили, че сме спорили с някого за нещо. А-а-а, да- за политика! И това е всичко.  Време е да се занимаем с махмурлъка, работата, колегите, децата, любовта...
            А защо  не говорим за политика? Та нали от нея зависят повечето неща! Нямам работа, ама не трябва да говоря за политика, защото нищо не разбирам. Да, лъжете ме, а аз ще се правя на тъп и ще ви вярвам. Няма проблеми, изобщо даже!
            Може нищо да не разбирам, ама от няколко годинки имам интернет, а там всичко си пише. Стига да искаш да го прочетеш... И лъжите ви са изтипосани и бъдещите ви планове присъстват и безумните ви изказвания, също са там. Даже неспазените ви обещания висят нейде из огромното виртуално пространство, а вие ги прочитате от време на време и се подсмихвате... мамицата ви!
            Може ли държава, в която има медии, има свободен интернет, има свобода на словото, хората свободно се разхождат из улиците, да „царува” пълно безхаберие?!
            Да ми стои, там нейде, един господин и да говори, сякаш няма завършено начално образование, а ние да си траем- нямало смисъл. Да, скоро време може и да няма смисъл. Дано пак нищо не разбирам...
            Смешно им е сега на всички да слушат старите изказвания на Георги Димитров. И на мен ми е смешно. А сега се заслушайте в тези на Борисов...и?!



            Само да стане ясно, не подкрепям нито един от всички български политици. С удоволствие бих дал родината под наем, да ни я поуправляват от друго местенце! Се ми е едно! Само не нашенци!
           
            И така... нека говорим за политика. С мълчание няма да стане. Вижда се по последните 25-30 години. Нека говорим, май само това ни остана.... Наздраве!