Една седмица в София

„За китайското посолство,

норвежкото кино, бутилките с уиски и един неспирен фестивал”

(или една седмица в София)

Денят е понеделник, София.

Часът- някъде точно след края на работния ден.

От всички пукнатини на града изпълзяват фестивалните хора. Някои отегчени, други ентусиазирани, всички вадят телефоните и уговорките започват.

Часът е 7.

Пристигаме в подножието на телефонната палата, където ни очакват хората „Без граници”- музикален проект, състоящ се от фотографска изложба, документален филм и джаз, много добър джаз! 

На входа ни посрещат с уиски... „мерси, а може ли още едно?”. Разбира се! Филмът е малко суховато направен, но интересен- информативен, въобще с уискито добре са го измислили. Фотографиите- добре. Джазът- на световно ниво. Може да се види до 23-ти септември.

На излизане грабваме едната бутилка „марково” уиски и изчезваме. Вечерта е пред нас. В Арт-хостела има парти, също така и в Летния петък. В общи линии няма никакъв начин да обиколим навсякъде, а и кой ли може...?

Вторник... фестивалът е непрестанен. То не е Народният театър, то не е Кристал... заря, слънце, ветрове. Времето се сменя непрестанно- хората не. Едни и същи физиономии. А в новия Алкохол свири група Rebelites, и регето е без пари- почти.

Центърът на София се е превърнал в един неспирен фестивал. Ключовите места са няколко. Порочният кръг е напълно затворен, а магазинчето на Раковски- винаги пълно.

Сряда вечер си тръгваме от Бг Бара, решени най-накрая да поспим. Уви, съдбата е решила друго. На входа на бившето китайско посолство две момичета упорито се опитват да влязат вътре, твърдейки че едната от тях е дъщеря на Цеко Минев. Охраната се обажда на шефа, изчаква инструкции и се извинява- резервация направена няма.

Затова пък... ние ги познаваме и тръгваме към 365, със същия успех можехме да отидем в Бар Бар, в Клуба на архитектите или на още поне 30-ина места. Клубът е добър, още повече, когато „дъщерята на Цеко” познава собствениците. Уви- тръгваме си бързо, спи ни се.

Четвъртък- ден за култура. Отиваме на откриването на фестивала „Северно сияние”. Той ще ни радва 10 дни, докато в Москва, например тече „Арт парк Москва”. Фестивалът за скандинавско и прибалтийско кино започва с филмът „Да захапеш кокала”- определено филм, който си струва да изгледате. След филма виждаме, че кинозалата е наполовина пълна, млади и стари са щастливи. Норвежците знаят как да правят филми- идете и вижте!

Петък... ракия и рап на обяд, а денят едва започва...

Ге З

Въздухария 2012

Гледай нагоре

(или как се лекува киселизъм с летене) 

Народно веселие, летящи хора, резервни парашути, огън, музика, литература, мистика и фалафели... и то какви!

След разполагането на палатките се оглеждаме, сцената в небето е нещо средно между междузвездни войни и карнавала в Рио. Разхождаме се, за да се запознаем с кемпа, фестивалът се простира на две поляни. Навсякъде е пълно с табели „Гледай нагоре” и хората са прави, какво можеш да постигнеш, ако постоянно си забил нос в земята.

А хора има всякакви- юпита, хипита, псевдо хипита, хипстъри и разни други неопределени породи летящи хора, които чичко Ной е събрал под небето в Сопот, под строгия поглед на татко си Вазов, но едно и също се чете в погледа на малки, стари и деца- гледай нагоре и не унивай!

Докато хапнем от невероятните фалафели и се обърнем, за да ни изстискат фреш от грейпфрут, виждаме че е започнало да се свечерява, а от приказната сцена зазвучава саундчек.

Звездите започват да греят по-силно и заедно с мистичната мастика на кака Мая се просваме пред сцената, където хората вече започват да се събират.

Час по-късно се разнася „Облаче, ле бяло”, изсвирено във фънки-фолк вариант и малко хорце се извива пред нас. Групата се нарича „Тактика Еклектика”, не сме ги чували преди, но не след дълго различаваме Мирослав Морски от Джанго Зе, който се е завърнал с новия си проект от варненски и софийски музиканти- хич не е зле.

След Миро зад пулта застава Ванката, който разцепва системата... нищо, че става 4, някакви французи ни разказват, че са дошли чак от Лион, за да видят фестивала (е,после разбираме, че освен това са решили да организират парти до Панчарево с 3 TIR-а), става 5... най-накрая музиката и мастиката свършват. Хората се разотиват в танцова стъпка, момчето има талант, определено. Ще се спи леко.

Нов ден... уоркшоповете се раздвижват. За всекиго има по нещо. Кунг-фу, рейки, масажи, чай масала, ходене на въже, въртене на всякакви всевъзможни неща. Летене няма да има- вятърът е кофти.

Хората се заемат с онова, което правят най-добре, почиват си. Бирата е 2 лева, но ако си запазиш чашата- цената е 1,50. Обикаляйки стигаме до лифта. За 6 лева се качваме горе. Определено струва повече от 6 лева, горе можеш да видиш цялото равно поле, а пейзажът е почти лунен.

Пак вечер. На сцената излизат Оратница, заедно с Две гайди и части от Кайно Йесно Слонце. Огън, гайди, танци. Всенародно веселие. Всички са протегнали ръце към звездното небе, а то им отвръща с лунна усмивка.

Ха ХА ХА ИмПро театър помагат на момчетата да си починат, като изземат сцената за час. Оратница и Dj Ihoo довършват вечерта, като не оставят нито един човек да си тръгне от пред сцената. Накрая долитат сопотските феи и отнасят всички по палатките.

На третия ден се натъкваме на Дими и потрошената Вики, които ни разказват за падналия парапланерист, чийто резервен парашут са успели да видят, за лекото произшествие на Вики, която пак се е надценила с лонгборда и разни други интересни неща, с които няма да ви занимаваме.

Група Булгара (евала!), dj Jaya и dj mrSmiff затварят третия ден на фестивала.

Който летял- летял, а останалите ГЛЕДАЙТЕ НАГОРЕ!

П.С към организаторите:

Справили сте се прекрасно, моля давайте все така. Фестивалът Ви е повече от фестивал, той е едно настроение, което ще помним дълго време.

Фотографии: Мая Златкова и Александра Маркова (дълбоко й се извинявам за пропуска)

Текст: своеобразен микс от фестивални афоризми