Една седмица в София

„За китайското посолство,

норвежкото кино, бутилките с уиски и един неспирен фестивал”

(или една седмица в София)

Денят е понеделник, София.

Часът- някъде точно след края на работния ден.

От всички пукнатини на града изпълзяват фестивалните хора. Някои отегчени, други ентусиазирани, всички вадят телефоните и уговорките започват.

Часът е 7.

Пристигаме в подножието на телефонната палата, където ни очакват хората „Без граници”- музикален проект, състоящ се от фотографска изложба, документален филм и джаз, много добър джаз! 

На входа ни посрещат с уиски... „мерси, а може ли още едно?”. Разбира се! Филмът е малко суховато направен, но интересен- информативен, въобще с уискито добре са го измислили. Фотографиите- добре. Джазът- на световно ниво. Може да се види до 23-ти септември.

На излизане грабваме едната бутилка „марково” уиски и изчезваме. Вечерта е пред нас. В Арт-хостела има парти, също така и в Летния петък. В общи линии няма никакъв начин да обиколим навсякъде, а и кой ли може...?

Вторник... фестивалът е непрестанен. То не е Народният театър, то не е Кристал... заря, слънце, ветрове. Времето се сменя непрестанно- хората не. Едни и същи физиономии. А в новия Алкохол свири група Rebelites, и регето е без пари- почти.

Центърът на София се е превърнал в един неспирен фестивал. Ключовите места са няколко. Порочният кръг е напълно затворен, а магазинчето на Раковски- винаги пълно.

Сряда вечер си тръгваме от Бг Бара, решени най-накрая да поспим. Уви, съдбата е решила друго. На входа на бившето китайско посолство две момичета упорито се опитват да влязат вътре, твърдейки че едната от тях е дъщеря на Цеко Минев. Охраната се обажда на шефа, изчаква инструкции и се извинява- резервация направена няма.

Затова пък... ние ги познаваме и тръгваме към 365, със същия успех можехме да отидем в Бар Бар, в Клуба на архитектите или на още поне 30-ина места. Клубът е добър, още повече, когато „дъщерята на Цеко” познава собствениците. Уви- тръгваме си бързо, спи ни се.

Четвъртък- ден за култура. Отиваме на откриването на фестивала „Северно сияние”. Той ще ни радва 10 дни, докато в Москва, например тече „Арт парк Москва”. Фестивалът за скандинавско и прибалтийско кино започва с филмът „Да захапеш кокала”- определено филм, който си струва да изгледате. След филма виждаме, че кинозалата е наполовина пълна, млади и стари са щастливи. Норвежците знаят как да правят филми- идете и вижте!

Петък... ракия и рап на обяд, а денят едва започва...

Ге З