Въздухария 2012

Гледай нагоре

(или как се лекува киселизъм с летене) 

Народно веселие, летящи хора, резервни парашути, огън, музика, литература, мистика и фалафели... и то какви!

След разполагането на палатките се оглеждаме, сцената в небето е нещо средно между междузвездни войни и карнавала в Рио. Разхождаме се, за да се запознаем с кемпа, фестивалът се простира на две поляни. Навсякъде е пълно с табели „Гледай нагоре” и хората са прави, какво можеш да постигнеш, ако постоянно си забил нос в земята.

А хора има всякакви- юпита, хипита, псевдо хипита, хипстъри и разни други неопределени породи летящи хора, които чичко Ной е събрал под небето в Сопот, под строгия поглед на татко си Вазов, но едно и също се чете в погледа на малки, стари и деца- гледай нагоре и не унивай!

Докато хапнем от невероятните фалафели и се обърнем, за да ни изстискат фреш от грейпфрут, виждаме че е започнало да се свечерява, а от приказната сцена зазвучава саундчек.

Звездите започват да греят по-силно и заедно с мистичната мастика на кака Мая се просваме пред сцената, където хората вече започват да се събират.

Час по-късно се разнася „Облаче, ле бяло”, изсвирено във фънки-фолк вариант и малко хорце се извива пред нас. Групата се нарича „Тактика Еклектика”, не сме ги чували преди, но не след дълго различаваме Мирослав Морски от Джанго Зе, който се е завърнал с новия си проект от варненски и софийски музиканти- хич не е зле.

След Миро зад пулта застава Ванката, който разцепва системата... нищо, че става 4, някакви французи ни разказват, че са дошли чак от Лион, за да видят фестивала (е,после разбираме, че освен това са решили да организират парти до Панчарево с 3 TIR-а), става 5... най-накрая музиката и мастиката свършват. Хората се разотиват в танцова стъпка, момчето има талант, определено. Ще се спи леко.

Нов ден... уоркшоповете се раздвижват. За всекиго има по нещо. Кунг-фу, рейки, масажи, чай масала, ходене на въже, въртене на всякакви всевъзможни неща. Летене няма да има- вятърът е кофти.

Хората се заемат с онова, което правят най-добре, почиват си. Бирата е 2 лева, но ако си запазиш чашата- цената е 1,50. Обикаляйки стигаме до лифта. За 6 лева се качваме горе. Определено струва повече от 6 лева, горе можеш да видиш цялото равно поле, а пейзажът е почти лунен.

Пак вечер. На сцената излизат Оратница, заедно с Две гайди и части от Кайно Йесно Слонце. Огън, гайди, танци. Всенародно веселие. Всички са протегнали ръце към звездното небе, а то им отвръща с лунна усмивка.

Ха ХА ХА ИмПро театър помагат на момчетата да си починат, като изземат сцената за час. Оратница и Dj Ihoo довършват вечерта, като не оставят нито един човек да си тръгне от пред сцената. Накрая долитат сопотските феи и отнасят всички по палатките.

На третия ден се натъкваме на Дими и потрошената Вики, които ни разказват за падналия парапланерист, чийто резервен парашут са успели да видят, за лекото произшествие на Вики, която пак се е надценила с лонгборда и разни други интересни неща, с които няма да ви занимаваме.

Група Булгара (евала!), dj Jaya и dj mrSmiff затварят третия ден на фестивала.

Който летял- летял, а останалите ГЛЕДАЙТЕ НАГОРЕ!

П.С към организаторите:

Справили сте се прекрасно, моля давайте все така. Фестивалът Ви е повече от фестивал, той е едно настроение, което ще помним дълго време.

Фотографии: Мая Златкова и Александра Маркова (дълбоко й се извинявам за пропуска)

Текст: своеобразен микс от фестивални афоризми